Как се прави розе?

През последните години розовите вина, или розетата, стават все по-популярни. Според някои маркетингови проучвания, този феномен се дължи на промяната в предпочитанията на новото поколение винолюбители. Те консумират вино по-често и в по-големи количества, но предпочитат по-леки напитки. Червеното вино, със своето високо съдържание на танини и екстракти, не е подходящо за честа консумация. Ако търсите нещо по-леко и по някаква причина не сте почитатели на бялото вино, розето е идеалният избор! Ето защо решихме, че е време да поговорим за него, когато е на върха на популярността си.

История на розето

Смята се, че историята на виното розе е на по-малко от двеста години. През Средновековието много червени вина всъщност са били розови на цвят. Някои от най-известните вина от този период са произведени в Бордо. Те са били особено популярни в Англия и са получили наименованието "кларе", което идва от погрешно тълкуване на френската дума clairet, означаваща "светъл". Розето за пръв път се споменава в исторически документ от 1682 г., в който се описват винените сортове в Аржантьой, северозападно предградие на Париж. Конкретно доказателство за съществуването на розово вино като отделен вид е намерено в артефакт от 1861 г. – етикет на швейцарското вино Oeil-de-perdrix, произведено от утайката на популярния сорт Пино ноар. 

Как се прави розе?

Противно на общоприетото схващане, вината розе не се произвеждат чрез смесване на бяло и червено вино. Съществуват два доказани метода за производството им.

Първият метод е така нареченото "кървене". При този метод червеното грозде се притиска леко, което води до напукване на люспите и започва ферментация благодарение на ензимите в тях. След няколко часа ферментиралият сок се отделя от люспите и придобива наситен розов цвят. Ферментацията трябва да се контролира внимателно, за да не трае прекалено дълго. Във Франция този процес се нарича "вино на една нощ", защото за една нощ виното става по-богато на вкус и по-силно от бялото вино, но с по-малко танини от червеното.

Вторият метод е директното пресоване, при който червеното грозде се пресова изцяло. Люспите и семките се отстраняват веднага, за да се избегнат острите тревисти нотки, които не съответстват на плодовия профил на вината розе. Така сокът започва да ферментира вече частично избистрен. След това процесът продължава по обичайния начин: ферментация, отлежаване и бутилиране.

Защо розовите вина стават все по-популярни?

Вината розе обикновено са леки, елегантни, свежи и с ниско съдържание на алкохол, което ги прави подходящи за лятото. В САЩ и Австралия, където барбекютата са много популярни, розовото вино се пие на открито още през пролетта. Храната, приготвена на открит огън, има интензивен, пикантен вкус, който през други сезони би се допълвал добре с богати на танини червени вина, но през лятото тежестта на танините не се търси. Друг важен аспект е съотношението цена-качество. Вината розе обикновено са по-достъпни, дори в магазините за вино от висок клас. Те са предимно млади и не съдържат много сложни, прекалено изискани вкусови комбинации. Поради това, розетата са по-малко чувствителни към топлина и студ от белите и червените вина. Затова наливането на розе върху кубчета лед не се смята за неподходящо.